Тази риба се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитаване са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено и дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее.

Приготовления на ястия от рибата шаран

Шарановата риба съдържа голямо количество желязо, фосфор, магнезий, натрий, калций и молибден. Полезните свойства на шарана се крият и във витаминно-минералния му състав. Шарановата риба съдържа витамини А, Е, С и еквивалент на ниацин (витамин РР), съдържа също витамини В1 и В2, включва и здравословни мазнини и мастни киселини. Както всяка друга риба, шаранът съдържа висока концентрация, необходима за нормалното функциониране на нервната система, както и натрий, калий, магнезий, флуор, калций, желязо и хром.

Шаранът има много деликатен вкус и сочно месо. Освен това този вкус е доста богат, така че шаранът може да се готви както отделно, така и като част от всякакви ястия, при които се изисква рибният вкус да бъде доминиращ.

Месото от шаран е нискокалорично, така че много често се използва по време на диети, когато е необходимо балансирано хранене и доста богато количество минерали.

Шарановата риба е известна със своя изключителен вкус. Нежното, сочно месо от шаран при готвене се превръща в истински кулинарен шедьовър на рибната кухня.

Рибата шаран може да се пържи, пече, суши, пълни, осолява или да се добавя в рибени чорби. Невероятно вкусен е пълненият шаран, а също и печеният, поднесен със сосове. Често рибното месо от шаран се добавя към рибни салати. Понеже в шарана почти няма кости, от него се правят рибни котлети или пълнежи за домашни пайове. За да се приготви вкусно ястие от шаран, по-добре е да се използва прясна риба, тъй като при замразяване се губят половината от вкуса и полезните свойства на шарана.

Отличителна черта и полза от шарана е, че тази риба се усвоява невероятно лесно от човешкото тяло. Това е резултат от факта, че рибеното месо съдържа много по-малко съединителна тъкан от животинското месо. Шаранът е полезен за здравето на децата, които се нуждаят от витамини за активно развитие и на възрастните хора, които водят по-премерен начин на живот.

Сомът е доста голяма хищна риба, която предпочита да живее в реки и езера с прясна вода. Тази риба се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Сомът е сладководна риба, има доста дълго и в същото време сплескано тяло, което няма люспи. Доста силното тяло на тази риба е покрито с дебел слой слуз, което осигурява на хищника отлично движение във водата. Главата е широка и дебела с относително малки очи. Горната страна на тялото на сома е тъмна, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две, а на долната четири по-къси мустачки.

Той е исполинът на сладководните води.

Приготовления на ястия от рибата сом

Месото от сом е доста мазно, но в него има по-малко калории, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Месото от сом практически не съдържа кости. Бялото месо е крехко и меко, с леко сладникав вкус. Сомът е мазна риба, но по-голямата част от мазнините се натрупват в опашката му.

Тъй като месото от сом съдържа много калий, редовната консумация на тази риба намалява риска от хипертония и сърдечни заболявания.

И това далеч не е изчерпателен списък на полезните свойства на сома. Витамините от групи A, B и C, E и PP, в комбинация с нискокалоричното съдържание на сома, правят тази риба здравословна и диетична. Може би витаминният и минералният състав на рибата е основната полза от сома за човешкото здраве.

Учените казват, че сомът съдържа всички аминокиселини, от които тялото се нуждае. Само 200 грама риба могат да задоволят ежедневната човешка нужда от естествен протеин. Това е отличителна черта на сома, която притежават малко риби.

Диетолозите казват, че всеки, който се грижи за своето здраве и форма, трябва да включва тази риба в диетата си. Тялото усвоява по-добре рибата;  защото тя не съдържа толкова голямо количество съединителна тъкан, колкото има дори в най-лекото животинско месо.

Нискокалоричното съдържание на сома, ползите от месото му за здравето на човешките вътрешни органи, кожата и нервната система, правят този продукт едновременно диетично и питателно ястие, което трябва да присъства в диетата на всеки здрав човек.

Пушеният сом е вкусен. Така не се усеща изразената речна миризма, която има тази риба. Рибата сом може да се приготви пържена или печена. Към месото може да се добавят различни сосове. В този случай съдържанието на калории в полученото ястие ще бъде високо. А за диетично хранене най -добре се приготви на пара или да се свари, да се пече във фолио в собствен сок или със зеленчуци, или да се приготви на скара, без да се добавя мазнина. Сомът е чудесен за диабетици и хора с наднормено тегло. Приготвен на пара, ще стане прекрасно диетично ястие.

Балканската пъстърва се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород и също в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Тялото на балканската пъстърва е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи.  По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен “мазен плавник”, който е характерен за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира според речното дъно, но в повечето случаи е маслиненозелена до тъмнокафява или сребристосиня, към корема се появяват розово-червени петна от двете страни със светли ръбове, самият корем е белезникавожълт. Страните са жълто кафяви до златисти.

На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните - до 300 г.

Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.

Балканската пъстърва, наричана още кафява или речна пъстърва, живее в сладка вода.

Балканската пъстърва (Morpha fario) е основната форма в България която се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород.

Описание

В зависимост от снабдяването с храна, речната пъстърва е с дължина от 20 см до 80 см и с тегло около 2 кг.  По изключение може да бъде с дължина до 1 м и с тегло над 13 кг. Най-големите регистрирани екземпляри тежат 19 кг.

Тялото на балканската пъстърва е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи. По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен “мазен плавник”, който е характерен за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира според речното дъно, но в повечето случай е маслиненозелена до тъмнокафява или сребристосиня, към корема се появяват розово-червени петна от двете страни със светли ръбове, самият корем е белезникавожълт. Страните са жълто кафяви до златисти.

Балканската пъстърва може да живее до 18 години.

Разпространение и местообитание

Речната пъстърва обитава бързо течащи, богати на кислород, хладни чисти води с чакълести или пясъчни корита. Тя се среща в почти цяла Европа, от Португалия до Волга, на север – до Лапландия, с изключение на регионите Централен Анадол, Кавказ, Гърция, островите Корсика, Сардиния и Сицилия. През 1883 г. е пренесена в Северна Америка.

Речната пъстърва е много вярна на местообитанието си (т.е. живее само на едно място и не мигрира), напуска го само, за да се размножава. Дори след като бъдат обезпокоени, пъстървите ще се върнат на традиционните си места.През деня се крият в сенките на брега на реката, обърнати нагоре по течението. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха и така ги преодоляват.

Хранене

В зависимост от размера и местообитанието, балканската пъстърва се храни предимно с насекоми и ларви на насекоми, които живеят във вода, малки риби, малки ракообразни, охлюви и други водни животни. Канибализъм също често се наблюдава сред речната пъстърва. Тя е бързо плуващ хищник, но в реките и потоците обикновено предпочита плячката, която носи течението.

Размножаване

Речната пъстърва хвърля хайвера си между октомври и януари в северното полукълбо и между май и юни в южното полукълбо. Рибата използва бързо раздухване с опашката и опашната перка върху скално корито, за да направи няколко плитки ями, в които са положени около 1000 до 1500 червеникави яйца с ширина от четири до пет милиметра. Ларвите на рибите се появяват след два до четири месеца.

Стопанско значение и риболов

Месото на речната пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби. Поради популярността си и голямото търсене, пъстървите често се отглеждат в рибовъдни ферми.

В миналото европейските водни тела са били силно и изкуствено снабдени с дъгова пъстърва, родом от Америка, която расте по-бързо и е по-малко взискателна към качеството на водата. Спори се дали това застрашава речната пъстърва. Днес се отглежда в рибарници с почти същата степен на успех като дъговата пъстърва, за храна и за зарибяване на реките. За да се защитят местните видове риби, изкуственото зарибяване на реки с неместни видове е ограничен от няколко години.

Пъстървите са били използвани като биоиндикаторни видове в сладководни системи поради чувствителния им характер. Те са добре установен „моделен организъм“ при изследванията на водната токсикология, особено за биоакумулиране на тежки метали.

Балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Използвани примамки са въртящите блесни, най-често модели, „окраската“ на които представлява ярък фон с контрастиращи точки. Уловът на изкуствена муха е най-популярен и най-емоционален. Риболовът с естествени примамки (червеи, личинки, скакалци) не се препоръчва в повечето реки, тъй като е трудно да се хвърлят отново във водата ненаранени тези пъстърви, които са под минималния размер, разрешен за риболов, защото рибите поглъщат тази храна много бързо и дълбоко.

Приготовления на ястия от рибата балканска пъстърва

Пъстървата е полумазна риба, тъй като осигурява около 3 грама мазнини на 100 грама месо. Съдържа протеини с висока биологична стойност, но в по-ниски количества от другите риби, както и витамини и минерали.

Смята се за много питателна храна и ако се приготви по лесен начин, може да бъде редовна част от нискокалорични и нискомаслени диети. Месото ? съдържа калий, фосфор и селен; и умерено количество натрий, магнезий, желязо и цинк. Що се отнася до мастноразтворимите витамини, пъстървата съдържа значителни количества витамин D и в по-малка степен витамин Е, който се натрупва в черния дроб и мускулите.

Това е здравословна храна с адекватен калориен прием. Поради това се препоръчва при диети да се поддържа балансирана диета, а при диети да се контролира правилното тегло.

Пъстървата е богата на омега 3 мастни киселини. Помага за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, тъй като намалява холестерола. По същия начин допринася за развитието и по-доброто функциониране на мозъка, особено при деца и възрастни хора.

Благоприятства правилното функциониране на организма, защото съдържа здравословни мазнини, понеже принадлежи към групата на мазните риби.

Осигурява "добър" холестерол. За това свойство е известно, че тъй като е богата на омега 3 мастни киселини, консумацията на пъстърва намалява нивата на лошия холестерол и повишава добрия холестерол, намалявайки риска от сърдечни и мозъчни пристъпи.

Пъстървата има висока протеинова стойност. Така укрепва и ускорява мускулния растеж и регенерацията на тъканите. Препоръчва се за деца в етап на развитие и спортисти. Също пъстървата е богата на селен, фосфор, калий, магнезий и витамини от група В, необходими за нормалното изпълнение на функциите на организма, както и за укрепване на костите.

Пъстървата може да се приготви на скара, печена на фурна, пържена, със зеленчуци и с различни видове билки.

Месото на речната пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби.

Дъговата пъстърва се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Гърбът й е маслено зелен, а страните и коремът й са сребристи. По цялото тяло е нашарена с малки черни точки. Отстрани по дължината на страничната линия се вижда една неясно очертана червеникаво-розова ивица, иризираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си "дъгова". Цветната ирисцентна лента с преобладаващ червеникаво-розов цвят е основният отличителен знак, който отличава тази риба от сребристите й роднини. С наближаването на периода на хвърляне на хайвера цветът на лентата става още по-интензивен.

По външен вид американската (дъгова) пъстърва не се различава много от балканската. Гърбът й е по-светъл, а отстрани по дължината на страничната линия се вижда една неясно очертана червеникава ивица, иризираща в различните цветове на дъгата. От това тази пъстърва е получила името си "дъгова" . На дължина тя достига 30-50 см, а на тегло до 6 кг. Родината й е Северна Америка, откъдето била разселена на много места с риборазвъдни цели. Пренасянето е станало чрез оплоден хайвер.

Дъговата пъстърва има много предимства пред местната пъстърва: издържа по-високи термператури на водата (до 30 градуса); нараства значително бързо (докато балканската пъстърва за две години достига 170 г, то американската на тази възраст е вече 300-400 г.); не е предирчива към храната; инкубационният й период е значително по-къс (1.5-2 месеца) и др.

Размножаване и разпространение

В последно време с нея се зарибяват доста високопланински езера и реки в много страни. Размножителния период в наши условия настъпва през пролетта-от средата на април до май, при температура на водата 8-10 градуса. Размножаването й по изкуствен начин е сравнително леко.

На много места у нас са построени изкуствени люпилни, в които се поставя оплодения хайвер. Взимането на хайвера от женската и спермата от мъжкия става чрез масажиране на коремите на двата индивида.

В рибовъдните стопанства дъговата пъстърва хранят с какавиди на копринената пеперуда, освободени от пашкула след източване на свилата, със ситно кълцано месо и др. В природни условия храната й не се отличава от храната на речната пъстърва.

Приготовления на ястия от рибата дъгова пъстърва

Дъговата пъстърва е една от най-популярните видове риба, а също и сред най-полезните. Тя е богата на витамин В12, който е полезен за сърцето. Пъстървата е много богата на витамин D, както и на омега-3 мастни киселини. Тя е полезна не само за поддържане на здравето, но и за възстановяване след тежка болест или операция. Омега-3 помага за когнитивната функция, сърдечно-съдовата функция и кръвното налягане. Тази богата на протеини риба съдържа незаменими аминокиселини.

Лесна е за приготвяне; ако не разполагате с време, е достатъчно само да я осолите и да я полеете с лимонов сок. Благодарение на наличието на омега-3 мастни киселини в пъстървата, консумацията й предпазва от влошаване на зрението. Освен това значително намалява риска от деменция.

Пъстървата е една от най-предпочитаните риби у нас, защото е много вкусна и лека, с малко кости в месото, приготвя се бързо и по много начини.

Пъстървата има свежо и богато на протеин месо, малко количество рибна мазнина, съдържащо омега-3 мастни киселини и хайвер пълен с витамин А. Различните видове от трите рода на семейство Пъстървови имат различно съдържание на мазнини и протеини в състава на месото и в хайвера. Най-често мазнините са до 6% а протеините в рибното месо около 18-20%. Дъговата пъстърва е риба, която предлага източник на протеин с добри мазнини и ниско съдържание на калории.

Сред витамините, които осигурява, има витамин D, витамин В комплекс, витамин E, фолиева киселина и витамин A. Освен това има няколко минерала, необходими за правилното функциониране на тялото, като фосфор, селен, калий, магнезий и манган, калций, цинк, мед, желязо и натрий.

Месото на дъговата пъстърва е храна, която съдържа идеален хранителен баланс не само поради разнообразието, но и поради плътността, в която се намира. Тази риба е лесна за приготвяне и е наистина вкусна. Може да се готви по много начини: да се пържи, да се пече на фурна или на скара, да се панира и дори да се приготвя на супа и дори да се яде в суши.

Рибата костур е с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Тази риба се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Тялото на нормалния костур е странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е с характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни и много твърди. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, а понякога и кафеникав. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, с бодливи лъчи.

Приготовления на ястия от рибата костур

Рибата костур може да се похвали с бяло месо, което има отличен леко сладък вкус и твърда ронлива текстура. Месото от костур има добър вкус, то е ароматно, бяло, нежно и нискомаслено; освен това в тази риба няма много кости. Рибните филета и консервите са много популярни.

Месото от костур е богато на никотинова и аскорбинова киселина, мазнини, протеини, витамини от група В, токоферол, ретинол и витамин D.

Месото на тази речна риба е богато на натрий, сяра, фосфор, калий, хлор, желязо, калций, цинк, никел, йод, магнезий, мед, хром, манган, молибден, флуор и кобалт.

Костурът е много полезен за кожата и лигавиците, за нервната и храносмилателната системи, регулира захарта в кръвта и е отличен антиоксидант. Месото му съдържа голямо количество фосфор. Фосфорната киселина участва в изграждането на многобройните ферменти (фосфатаза) – основни двигатели на химичните реакции на клетките. Тъканта на нашия скелет се състои от фосфатни соли.

Месото на костура му има сравнително малко кости. Костурът може да се консумира варен, печен, паниран, на скара, опушен, а също и пържен. Месото не е много, затова е по-добре да се приготвя пържен в много мазнина или да се прави супа от него. Приема се за диетичен продукт. Използва се за консерви и филета. При замразяване, филето запазва вкусовите си качества в продължение на 3-4 месеца (при температура -18? С).

Костурът може да приготви на фурна във фолио, като може да се пече цял или на парчета. Понякога се използват само рибни филета. Подготвеният костур се втрива с подправки и се оставя за известно време, така че да бъде напоен с техните аромати.

Когато пече във фолио, рибата става нежна и сочна. Фолиото позволява да се запазят всички хранителни вещества и също сокът, който се освобождава по време на готвене. Освен това рибата може да се приготви в сос от заквасена сметана.

Ако месото на костура се пече със зеленчуци или гъби, се получава пълноценна порция, която е подходяща дори за празнична трапеза.

Платиката е топлолюбива и отлично се развива в топлите водоеми. Тази риба се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Платиката е риба от семейство шаранови. Главата й е малка, има силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица. Перките са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година не са с така изразена гърбица. Цветът им е сребрист. С възрастта рибата расте на височина, цветът й също търпи изменение, като гърбът става тъмно кафяв до тъмно сивкав, а странично рибата започва да придобива бронзов оттенък.

Приготовления на ястия от рибата платика

Платиката е мазна риба - една от най-мазните, но месото й е нежно и леко на вкус. Месото на платиката се отличава с богато минерално съдържание. Фосфор, магнезий, желязо и хром можем да си набавим от консумацията на тази риба. Освен това в състава на месото на платиката се откриват омега-3 и омега-6 мастни киселини. Витаминният комплекс също е добре представен - витамин А, В1, В2, С, РР и други. Месото е наситено с аминокиселини и лек хранителен протеин, заради което организмът на човека го абсорбира добре. Калорийното съдържание в прясната риба платика е 105 килокалории.

Месото на рибата платика е богато на фосфор, допринасящ за изграждането на скелетната костна тъкан и за образуването на различни ензими. Фосфорът влияе благоприятно на мозъчната функция и подобрява паметта.

Платиката съдържа леки протеини, които се приемат много по-добре от тялото на човека, отколкото животинските протеини в други видове меса. По тази причина рибното месо и конкретно това на платиката е подходящо за здравословно хранене и е ценено в диетологията.

Ненаситените мастни киселини омега-3 и омета-6 могат да разграждат липиди, съдържащи се в кръвта, и това пречи на образуване на кръвни съсиреци. Намалява и нивата на холестерол в кръвта. Тези характеристики правят месото на платиката ценно за сърдечното здраве, добра превенция срещу атеросклероза и инсулти, срещу хипертония и коронарна болест на сърцето.

Рибното месо от платика има и антибактериални свойства, както и противовъзпалително действие, тъй като прочиства добре кръвоносните съдове, укрепва костите и е добра превенция срещу кариеси.

В това месо се съдържа и йод във високи дози, затова се препоръчва на хора с болест на щитовидната жлеза. Благодарение на витамин А месото на платиката подобрява състоянието на косата, кожата, поддържа младежкия вид и чисти токсините от организма.

Заради многобройните си ползи месото от риба платика се препоръчва за консумация от хора на всякаква възраст и здравен статус.

Бялата риба е хищник, който намира добри условия за развитие в дълбоки, чисти и бистри води с каменисти, чакълести или пясъчни дъна. Тази риба се среща в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.

Тялото й е подчертано вретеновидно с две гръбни перки. Те са покрити с тъмни петна и ивици с остри бодливи лъчи. Втората е без шипове. Люспите са ситни, твърди и здраво захванати за кожата. Главата е конусовидна с голяма уста и силни челюсти, осеяни с дребни остри зъби, сред които ясно се открояват големи игловидни горни и долни кучешки зъби. Гърбът е по-тъмен, сиво-зеленикав или сиво-кафяв, като страните изсветляват до матово бяло към корема.

Приготовления на ястия от бяла риба

Дългосрочната употреба на бяла риба забавя процеса на стареене. За да се почувства лечебният ефект от консумацията на бяла риба, тя трябва да се консумира поне 2-3 пъти седмично в продължение на 3-5 месеца. Ако се добави към диетата за повече от 1 година, ще има очевидни промени в посока на комплексно подмладяване и оздравяване на тялото.

Яденето на рибни деликатеси като бяла риба може да помогне в борбата с депресията и укрепване на имунната система. Други полезните свойства на бялата риба са: ускоряване на метаболизма, нормализиране на кръвното налягане и подобряване на зрението. Дори костите й са с високо съдържание на калций, така че смлените на брашно кости на тази риба могат да бъдат добро средство за укрепване на костите, зъбите и косата. Рибеното месо съдържа минералите: молибден, хлор, никел, флуор, хром, сяра, цинк.

Месото на бялата риба има доста високо съдържание на мазнини. Мазните риби много бързо се усвояват в човешкото тяло. За разлика от животинските мазнини, рибеното масло е полезно, а също и други преработени храни като хайвер, глави и опашки. За тези, които са на диета, бялата риба е отлично решение, когато е приготвена на пара. Освен това бялата риба може да се приготви пълнена или печена. Вареното месо не е висококалорично, то е с ниско съдържание на мазнини и бързо се абсорбира.

Месото от всички видове бяла риба е много полезно за малките деца, поради високата концентрация на витамин D. Необходимо е рибата да се яде на малки порции, след като детето навърши 1 година. Консумацията на месо от бяла риба помага за укрепване на костите, косата и зъбите на детето. При възрастните тази риба може да помогне за укрепване на нервната система и предотвратяване на развитието на сърдечно-съдови заболявания. При готвене е необходимо да се извърши топлинна обработка за поне 20 минути. Супата от бяла риба повишава защитните функции на организма, имунната система се засилва и устойчивостта към инфекции нараства.

Рибата Сивен произхожда от Америка. Днес по нашите водоеми се среща само изкуствено разселена. Характерна за нея е структурата на балканска пъстърва. Притежава изящен вид и красива същност, дарена е с много красиви шарки, преобразуващи се в едри шарки с тигров елемент, а основния цвят е масленозелен. Главата му е голяма, има здрави зъби и челюсти.

На гърба има червени перки, а в предната част е в бели и черни ивици.

Размерите, до които достига Сивен са 40 см в дължина и само 2 кг. Обитава ледени студени води, а по нашите водоеми се развъжда в езерата на Рила планина, “Белмекен” и “Широка поляна”.

В родината си Северна Америка, поради естествената си среда, Сивена достига 12 кг и над метър в дължина.

Във високопланински езера и водоеми, в реки с горни течения и на места с целогодишни студени температури на водата, както и места, където има наличие на балканската пъстърва, сивена намира най-добра среда. Крие се в каменисти, тихи укрития, покрай дъна. Иначе обича да плува на открито в големи пространства, където водата е със сравнително ниска температура и големи нива на кислород.

Като риба от семейството на пъстърви, Сивен се храни главно с животински организми като насекоми, раци, личинки, рибки, ларви. Живее на пасажи и така ловува. За улов е изключително предпазлива и само леко съмнение от нейна страна, може да прогони цялото стадо. Търси храната си сутрин рано или вечер, а в облачни дни и през деня, като набляга на дъната.

По отношение риболов на Сивен, има голямо сходство с този на балканска пъстърва. Тишината е най-добрата среда за улова на сивен. За най-удачен и сполучлив метод за риболов на сивен остава директен телескоп, тънки и здрави такъми. За стръв се избира червей, ручейник, малка рибка или насекоми. В реките Сивен се лови на плувка и на дъно с изкуствени примамки и шнур. Честа практика е използването на булдо от 1,5 до 2 м повод с кука. За по-дълга въдица, се избира влакно от 0.20 мм и широка шпула на макарата. С въртящи се блесни и косми от тройка улова на сивен е гарантиран.

Рибата има изключителни кулинарни качества, което я прави много желана за риболов.

Представител на семейство шаранови, речният кефал е много красива риба.

Отличителни белези:

Тялото му е издължено, цилиндрично, при трофейните екземпляри разширено в гръдната област. Младите риби имат по-различна окраска от възрастните. При тях цветът на гърба е по-тъмен, а страните са сребристи, докато при много едрите екземпляри гърбът е по-светъл, а страните са светлозлатисти. Най-общо цветът на кефала варира от кафяво-черно до маслено-зелено. Коремът е бял а люспите по тялото са големи. Страничната линия е ниска и добре забележима. Цветът на гръбните перки е с оранжев оттенък, коремните и аналната са червено-оранжеви, я гръбната и опашната са тъмносиви, почти синкави. Масивната му глава завършва с голяма месеста уста, а в областта на глътката има т.нар. глътачни зъби. Според възрастта, годишния сезон и географския район, който обитава речният кефал, се забелязват и различия във външния му вид. Като най-очевидна се посочва разликата в цвета на перките в долната част на тялото и формата на главата.

Внякои водоеми се срещат златисти кефали със сиво-черен цвят на всички перки. Големите екземпляри приличат на "диви" дунавски шарани. В яз. Васил Коларов" кефалите са сребристи с яркочервени перки.

Максималните размери на тази риба в България са: дължина 85 см. и тегло 5, 5-6 кг. У нас има широко разпространение - среща се в река Дунав и притоците й, в реките от Беломорския водозборен басейн, в много езера, баластиери и язовири. РЕдри кефали се ловят най-често в язовир "Доспат" и др.

Кефалът предпочита бистрите и хладни, като наличието на кислород в тях не трябва да е по-малко от 5 куб.см на литър. В реките се придържа в средните и долни етчения, а в езерата - около устията на вливащите се в тях реки, местата около островите и стръмните скалисти брегове. Стените на язовирите са също любими обитания на тези риби. Кефалът предпочита песъчливо каменистите дъна, среща се и на места с дънен глинест грунт, но избягва тинести участъци.

Размножаване

Половозрял става на 2-3 годишна възраст. Хайвера си хвърля от края на април до средата на юни при температура на водата около 10-15 градуса по Целзий. Характерно за размножителния период са миграциите на кефалите към устията на вливащите се в язовирите реки. Периодът, в който се предприемат тези миграции, е в пряка връзка със затоплянето на водата - в по-ниските водоеми (водите накоито се нагряват по-рано) това става в началото на май, но във високопланиснките язовири - значително по-късно. Кефалът е плодовита риба. Броят на хайверните зърна варира според големината на самката от сто до двеста хиляди.

Речните кефали са всеядни риби и биват - хищници и вегетарианци, или - месоядни и тревопасни. Стадния принцип е в основата на развитието и храненето им. Дребните и средни по размер риби се хранят с ларви на насекоми, мухи, комари и други летящи насекоми, гъсеници, червеи, пиявици. В сезона на узряване на плодовете предимно по-едрите риби с охота ги приемат като храна. Трофейните екземпляри са самотници - движат се и се хранят самостоятелно. Менюто им е съставено изключително от риба, раци, жаби, попови лъжички и това ги причислява към хищниците. Невероятният апетит на кефала го прави една от най-търсените от въдичарите риби. Недоверчив, страхлив и подозрителен, той изисква този, който се опитва да го "надлъже", да прояви творчество и дискретност в действията си.

Кефалът се лови целогодишно, като всеки сезон има своята специфика по отношение на примамката, техниката и начина на риболов.

През ранната пролет кефалът приближава бреговете, но се на малка височина над дъното, където се храни. При настъпване на същинската пролети развитието на летящите насекоми той обръща все-повече внимание на храната намираща се в горните водни слоеве. През лятото търси храна предимно по повърхността. В такъв момент е добре да се опита риболов на суна и мокра муха.

В началото на есента се събира на големи ята в бързеите на реките. С настъпване на зимата тези огромни ята навлизат в дълбоките участъци на реките и водоемите. В такъв момент е добре да се опита риболов на нимфа и стример. Есента е един от сезоните, в които съм имал, а и много друго колеги, възможността да уловим едри екземпляри.

През зимата се придържа към дъното на реките, към дънни ями и руслата на вливащи се в язовирите реки.

Речният кефал е от семейство шаранови. Най-универсалната и разпространена риба в нашите води. Главата му е с характерното широко чело, голяма уста с удебелени устни. Тялото е обло и вретеновидно. С нарастване на възрастта става леко сплескано странично. На дължина достига около 80 см, а тегло около 6–7 кг. Най-често се ловят риби около 200-500 гр. Изключителен и силен плувец, много борбена риба. Стремителното тяло на клена завършва с мощен опашен плавник. Гърбът е тъмнозелен, кафеникаво зелен или тъмно сив. Надолу страните са зеленикаво сребристи или жълто златисти, като коремът винаги е с няколко степени по-светъл и блестящ. Люспите са едри и подредени правилно. Предните гръдни чифтни перки са оранжеви. Коремните и аналната основно бият на червено, а гръбната перка и опашният плавник обикновено са опушено сиви или сивкаво зеленикави. Има отличното зрение.

Любими места за едрите кленове са в близост до отвесните, стръмно спускащи се във водата брегове и надвиснали или паднали във водата дървета, дебнейки рибета, рачета, малки жабчета и насекоми.

Речният кефал предпочита чакълесто или пясъчно дъно. Типично дневна риба. Лови се на плувка, булдо, спининг с блесни, воблери и силиконови примамки, на дъно, "Драшкович". Най атрактивния метод е с мухарка. За стръв се използват някои насекоми – майски бръмбар, пчели, търтеи, мравки, гъсеници, скакалци, черни щурци, домашни мухи. Добър резултат дават и торните, земните и белите червеи, малките рибета с продълговата форма – кротушки, лещанки, кубинки и щипоци. Отлична стръв са ручейниците и пиявиците. Кленът обича и малките жабчета, поповите прасета и дребните плодове, като череши, вишни, джанки, черници и зърна от черно грозде, вареното жито, млечната царевица и тесто. Той е най-достъпната риба за спортен риболов у нас.

Месото му е бяло и с дребни костици. Консумира се предимно пържен. Става и за печене. Няма изразени кулинарни и вкусови качества. Минимално допустимите размери за улов на речен кефал (Leuciscus cephalus) са 22 см.

Уклеят (чаушан) е представител на семейство шаранови. Може да изглежда невероятно, но всъщност малката сребриста рибка е близък братовчед на дебелия тромав шаран. По въпроса за размерите на тази сякаш отлята от сребро рибка в научната литература се срещат различни величини. Най-често дължината є се определя в границите 15–20 см, а теглото й – между 80–100 г. Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики “Добър улов”, “Златната въдица” и “Лична слука” неведнъж сме виждали снимки на “исполински” уклеи с дължина 25 см и тегло към 160–200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение.

Описание

Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец.

Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко.

Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи. Като повечето риби на въздух уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари.

Уклеите редовно изскачат над водата, особено привечер, когато насекомите са близо над нейната повърхност. Те ги атакуват директно или, скачайки, ги намокрят с пръски вода, за да прекъснат полета им. Това, разбира се, важи за по-големите, вече поотраснали рибки, иначе ситният уклей се храни предимно със зоопланктон. Рибката живее около 8 години, у нас достига полова зрелост на втората си година. Размножава се през втората половина на пролетта на големи пасажи, като хвърля хайвера си на порции в зависимост от температурата. При рязкото є понижаване за няколко дни уклеят прекратява хвърлянето на хайвера и го подновява чак когато температурите трайно се повишат. В нашите води тази рибка е разпространена почти навсякъде. Все пак по-добре се развива в дълбоки водоеми с бистра и чиста вода – язовири, кариери за вадене на чакъл, реки със средно течение. Определено не му понасят блатата и горните участъци на реките, едно, заради студената им вода и, друго – заради бързеите, които не обича много.

В заключение за вида може да се каже, че предпочита стоящи или бавно до умерено течащи води с по-голяма дълбочина, независимо че обитава предимно горния им слой. Оттук следва и изборът на местата за риболов на уклей: във водоемите със стоящи води – места с по-рязко увеличаване на дълбочината и със стръмни, не обрасли брегове; в реките – вирове с обръщане на течението и пак с достатъчна дълбочина.

Такъми

Прътът за риболов на уклей трябва да е максимално лек. Най-доброто решение като че ли си остава телескопът без водачи и макара. Дължината му може да е средна – около 4 метра, но и повече не вреди. Цялата хватка тук е в теглото и финеса на такъмите. Върхът се нуждае от пъргавина, а не толкова от мекота. Но ако все пак използваме прът с водачи, добре е да го оборудваме с най-леката си макара, дори и с катушка. ПЛУВКАТА за уклей е малка. Не са достатъчно уместни плувките с кръгла форма и удебеляване независимо от размерите им. Целта тук е плувката да влиза с минимално съпротивление във водата, като същевременно предава и най-тънките нюанси в кълването – попипването, трепването, задържането, лекото клатушкане нагоре-надолу, когато рибата още не е така настървена, че да забива незабавно. Добри са продълговатите плувки с размер 4–6 см, които все пак издържат тежестта на стръвта, и една-две сачмички за утежнение. Те могат да бъдат от птиче перо или балсови с малка антенка.

ВЛАКНОТО на линията за уклей вече не може да е повече от 0,12, а поводът е нужно да слезе до 0,08. Някои колеги съзнателно надвишават тези размери, защото често се случва покрай уклея да излизат и по-едри бабушки, червеноперки и дори костури. Такова презастраховане при всички случаи намалява резултата от уклейския излет поне с една трета.

Затова е по-добре да изгубим някоя бабушка и кука, но при уклея да бъдем на висота.

КУКИТЕ са бели или бронзовозлатни, задължително тънки, прави и максимално остри със средна дължина на стъблото. Най-разпространеният избор вещае №18 и това е проверено в действие. Тази кука става отлично за белия червей, приляга за хляб, тесто, дори и за мравки, ако са от едрите.

При интензивно кълване, особено през ранната пролет, можем спокойно да ловим и с две куки. Обикновено те се връзват на общ клуп, като едната се оставя с 10–15 см над другата. Хващането на чифтове при уклея се случва често. То не решава въпроса с пълненето на живарника, но винаги се посреща с одобрителни възгласи от околните колеги.

При английския мачов риболов размерът на куките може да слезе и до №26, но това е друга тема.

Методи на ловене

След като сме избрали мястото, първата ни грижа е да съберем уклея, ето защо захранваме. Това може да стане с няколко шепи накиснат хляб, частиците на който обаче трябва да са стрити на ситно. Ако не направим така, по-едрите парченцата от него ще бъдат отнесени от течението или от вятъра надалеч, а така ще изгубим и част от партньорите си. Затова по-табиетлийският начин е да използваме пробито парче стиропор с въженце и тежест за дъното, което облепяме с омесен хляб.

Друг модел на подобна хранилка е стар, тук-таме пробит чорапогащник, в който слагаме накиснат с кюспе хляб и завързваме от двата края, за да се получи топка от захранката. Тази хранилка също хвърляме с тежест в долния край и поплавък в горния.

И двата “такъма” се вързват с въженце, с което периодично се вадят, за да са освежи захранката им. Предимството им е в това, че не пилеят захранка по дъното и задържат уклея на място с удобна за нас дълбочина и далечина.

Следващата ни стъпка оттук до края на излета е периодично да подаваме и по малко подхранка. Тя трябва да е рехава и да потъва на малки частици, за да не отплува надалеч и да не прехранва рибата.

Добър вариант е да я омесим с пясък, така при разбъркването и песъчинките допълнително я стриват, пък и помагат при потъването, вдигайки апетитен хранителен облак. Точно в постигането и поддържането на относително постоянен хранителен облак е и големият чалъм на уклея.

С течни захранки с гъстота на мляко италианците го пошашавяват до такава степен, че той вече не се стрелка, а направо се хвърля към всяка белееща се частица. Тогава му пробутват едно малко пластмасово топченце на куката и скубят ли, скубят, без да губят време за смяна на стръвта.

Засичане

Засичането в гоненето на уклей е решаващият фактор за успеха. Рибката има наистина лесно откъсващи се устни, доказателство за което е фактът, че няма въдичар, който да не е ловил вече “ваксинирани” уклеи без джуки.

Поради това засичането при уклея трябва да е бързо, но подчертано късо. То е добро, когато хем незабавно заковава рибката на куката и я усещаме, хем я оставя за секунда във водата, без да я вади над нея. Тази пауза след засичането и последващото вадене показва истинските майстори уклейджии.

По-мощното засичане, при което рибата излита или се подава от водата, не е добре овладяно.

Кулинария

Ако сте свикнали да пържите рибата, може би пържен уклей (чаушан) ще ви хареса повече, но и фурната е винаги отлично решение.

Първата стъпка от рецептата за чаушан на фурна е овкусяването на рибара със сол, черен пипер и копър. Покриваме тава с хартия за печене и я намазваме с олио. В подходящ съд слагаме брашно за овалване на чаушана. Една по една овалваме всички рибки, изтупваме добре излишното брашно и подреждаме в тавата. Поливаме чаушана с мазнина, за да стане хрупкав.

Печем в топла фурна на 200 градуса за 30 минути на горен и долен реотан.

Поднасяме нашия печен на фурна чаушан топъл и в компания на любимата ни салата.

Бабушката е една от най-широко разпространените риби у нас и е от семейство шаранови. Тя е типична стадна риба. При благоприятни условия за развитие достига на дължина около 40 см, а на тегло около 1 кг. Най-често се ловят риби с дължина между 10-20 см.

Описание

Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15-20 см дължина, започват да се развиват във височина.

Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът и е зелен, сивозелен, кафяво зелен до маслинено тъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка е оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Окраската наподобява тази на червеноперката и това дава основание на повечето риболовци да ги бъркат. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Очите и са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти.

Среща се в реки със средно и бавно течение, язовири, езера, гьолове, блата... Предпочита места с наличие на водна растителност. Тя е изключително адаптивна към мястото на обитаване, поради което често формата и цветовете не търпят изменение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, ларви...

В нашите водоеми бабушката все още се среща доста често в подходящите за нея места. По-малките рибки често се държат близо до брега. Лови се с тънки влакна и малки кукички. Малка и добре балансирана плувка.

Захранването е желателно. Захранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. В захранката може да се добави и кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей, ароматизатори. Използва се като стръв за хищници.

Малките бабушки - до 5-6 см, са любима храна на костура. На по-големи - 10-12 см, се лови бяла риба, а над тези размери се лови щука или сом. Бабушката е предпочитана и широко използвана стръв. Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката. Възможен е и монтаж на "Драшкович".

В днешно време това е една от най-разпространените риби у нас. В много язовири тя измести уклейката и е основен обект на риболов.

Още повече, че е по-едра от нея и има по-вкусно месо. При благоприятни условия може да достигне над килограм. Такива риби обаче са рекорди, обикновено се ловят стограмови бабушки. Риба над 300 грама вече е рядкост.

Едрата бабушка много прилича на мъздругата, а дребната - на червеноперка. Мъздругата обаче има скъсена глава и косо срязана уста, а през пролетта цветът й бие на метален. При това оцветяването на тялото и перките й е някак по-ярко. От червеноперката бабушката се отличава по по-плоското тяло, а цветът на гърба й е леко зеленикав. Основната разлика между двете риби е в устата - при бабушката тя е средно разположена, докато при червеноперката тя е подчертано горна.

Кулинария

Месото на бабушката е бяло. Консумира се предимно пържена, но няма да сбъркате, ако я приготвите и на фурна с повечко подправки. Няма добри вкусови качества и не е от ценните риби.