Балканската пъстърва се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород и също в изкуствените и естествените водоеми на Западни Родопи.
Тялото на балканската пъстърва е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи. По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен “мазен плавник”, който е характерен за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира според речното дъно, но в повечето случаи е маслиненозелена до тъмнокафява или сребристосиня, към корема се появяват розово-червени петна от двете страни със светли ръбове, самият корем е белезникавожълт. Страните са жълто кафяви до златисти.
На дължина достига до 20 см, рядко до 50 см. При нормални условия 1-годишните индовиди достигат тегло 15-20 г, 2-годишните-до 170 г и 3-годишните - до 300 г.
Пъстървата е типичен обитател на високопланинските езера и потоци, където водата е бистра и студена. Половата зрелост настъпва на 3-4 години. По време на размножителния период (октомври-ноември) мъжките добиват по-ярка окраска. Излюпването на малките става през март- април. През време на размножаването пъстървите се изкачват нагоре по потоците и ручеите. На места с подходящи чакълести дъна женаската изравя трапчинка с опашния си плавник. Там тя отлага купчинка яйца, а мъжкият ги опложда. Инкубацията зависи от температурата на водата: при 8 градуса-60-65 дни, при по-ниска температура-200 и повече дни. Пъстървата се храни с ларви на различни насекоми, които снасят яйцата си във водата, водни бръмбарчета, поппови лъжички, а когато поотрасте-с риби (себеподобни, главоч, лещанка). Често подскача над водата и лови пеперудки и други насекоми във въздуха. Нарастването става много бързо и зависи от количеството храна.
Балканската пъстърва, наричана още кафява или речна пъстърва, живее в сладка вода.
Балканската пъстърва (Morpha fario) е основната форма в България която се среща главно във високопланинските реки, богати на разтворен кислород.
Описание
В зависимост от снабдяването с храна, речната пъстърва е с дължина от 20 см до 80 см и с тегло около 2 кг. По изключение може да бъде с дължина до 1 м и с тегло над 13 кг. Най-големите регистрирани екземпляри тежат 19 кг.
Тялото на балканската пъстърва е заоблено и леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи. По горната и долната челюст има ситни зъби. Между гръбната и опашната перка има малък издатък, наречен “мазен плавник”, който е характерен за всички пъстървови риби. Окраската на гърба варира според речното дъно, но в повечето случай е маслиненозелена до тъмнокафява или сребристосиня, към корема се появяват розово-червени петна от двете страни със светли ръбове, самият корем е белезникавожълт. Страните са жълто кафяви до златисти.
Балканската пъстърва може да живее до 18 години.
Разпространение и местообитание
Речната пъстърва обитава бързо течащи, богати на кислород, хладни чисти води с чакълести или пясъчни корита. Тя се среща в почти цяла Европа, от Португалия до Волга, на север – до Лапландия, с изключение на регионите Централен Анадол, Кавказ, Гърция, островите Корсика, Сардиния и Сицилия. През 1883 г. е пренесена в Северна Америка.
Речната пъстърва е много вярна на местообитанието си (т.е. живее само на едно място и не мигрира), напуска го само, за да се размножава. Дори след като бъдат обезпокоени, пъстървите ще се върнат на традиционните си места.През деня се крият в сенките на брега на реката, обърнати нагоре по течението. Пъстървите могат да плуват срещу течението, хвърлят хайвера си в горната част на реките и ако на пътя им има праг или друго препятствие, правят скокове във въздуха и така ги преодоляват.
Хранене
В зависимост от размера и местообитанието, балканската пъстърва се храни предимно с насекоми и ларви на насекоми, които живеят във вода, малки риби, малки ракообразни, охлюви и други водни животни. Канибализъм също често се наблюдава сред речната пъстърва. Тя е бързо плуващ хищник, но в реките и потоците обикновено предпочита плячката, която носи течението.
Размножаване
Речната пъстърва хвърля хайвера си между октомври и януари в северното полукълбо и между май и юни в южното полукълбо. Рибата използва бързо раздухване с опашката и опашната перка върху скално корито, за да направи няколко плитки ями, в които са положени около 1000 до 1500 червеникави яйца с ширина от четири до пет милиметра. Ларвите на рибите се появяват след два до четири месеца.
Стопанско значение и риболов
Месото на речната пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби. Поради популярността си и голямото търсене, пъстървите често се отглеждат в рибовъдни ферми.
В миналото европейските водни тела са били силно и изкуствено снабдени с дъгова пъстърва, родом от Америка, която расте по-бързо и е по-малко взискателна към качеството на водата. Спори се дали това застрашава речната пъстърва. Днес се отглежда в рибарници с почти същата степен на успех като дъговата пъстърва, за храна и за зарибяване на реките. За да се защитят местните видове риби, изкуственото зарибяване на реки с неместни видове е ограничен от няколко години.
Пъстървите са били използвани като биоиндикаторни видове в сладководни системи поради чувствителния им характер. Те са добре установен „моделен организъм“ при изследванията на водната токсикология, особено за биоакумулиране на тежки метали.
Балканската пъстърва е обект на спортен риболов. Използвани примамки са въртящите блесни, най-често модели, „окраската“ на които представлява ярък фон с контрастиращи точки. Уловът на изкуствена муха е най-популярен и най-емоционален. Риболовът с естествени примамки (червеи, личинки, скакалци) не се препоръчва в повечето реки, тъй като е трудно да се хвърлят отново във водата ненаранени тези пъстърви, които са под минималния размер, разрешен за риболов, защото рибите поглъщат тази храна много бързо и дълбоко.
Приготовления на ястия от рибата балканска пъстърва
Пъстървата е полумазна риба, тъй като осигурява около 3 грама мазнини на 100 грама месо. Съдържа протеини с висока биологична стойност, но в по-ниски количества от другите риби, както и витамини и минерали.
Смята се за много питателна храна и ако се приготви по лесен начин, може да бъде редовна част от нискокалорични и нискомаслени диети. Месото ? съдържа калий, фосфор и селен; и умерено количество натрий, магнезий, желязо и цинк. Що се отнася до мастноразтворимите витамини, пъстървата съдържа значителни количества витамин D и в по-малка степен витамин Е, който се натрупва в черния дроб и мускулите.
Това е здравословна храна с адекватен калориен прием. Поради това се препоръчва при диети да се поддържа балансирана диета, а при диети да се контролира правилното тегло.
Пъстървата е богата на омега 3 мастни киселини. Помага за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, тъй като намалява холестерола. По същия начин допринася за развитието и по-доброто функциониране на мозъка, особено при деца и възрастни хора.
Благоприятства правилното функциониране на организма, защото съдържа здравословни мазнини, понеже принадлежи към групата на мазните риби.
Осигурява "добър" холестерол. За това свойство е известно, че тъй като е богата на омега 3 мастни киселини, консумацията на пъстърва намалява нивата на лошия холестерол и повишава добрия холестерол, намалявайки риска от сърдечни и мозъчни пристъпи.
Пъстървата има висока протеинова стойност. Така укрепва и ускорява мускулния растеж и регенерацията на тъканите. Препоръчва се за деца в етап на развитие и спортисти. Също пъстървата е богата на селен, фосфор, калий, магнезий и витамини от група В, необходими за нормалното изпълнение на функциите на организма, както и за укрепване на костите.
Пъстървата може да се приготви на скара, печена на фурна, пържена, със зеленчуци и с различни видове билки.
Месото на речната пъстърва се слави с отличните си вкусови качества, поради което се смята за деликатес сред останалите речни риби.
