Бабушката е една от най-широко разпространените риби у нас и е от семейство шаранови. Тя е типична стадна риба. При благоприятни условия за развитие достига на дължина около 40 см, а на тегло около 1 кг. Най-често се ловят риби с дължина между 10-20 см.
Описание
Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15-20 см дължина, започват да се развиват във височина.
Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът и е зелен, сивозелен, кафяво зелен до маслинено тъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка е оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Окраската наподобява тази на червеноперката и това дава основание на повечето риболовци да ги бъркат. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Очите и са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти.
Среща се в реки със средно и бавно течение, язовири, езера, гьолове, блата... Предпочита места с наличие на водна растителност. Тя е изключително адаптивна към мястото на обитаване, поради което често формата и цветовете не търпят изменение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, ларви...
В нашите водоеми бабушката все още се среща доста често в подходящите за нея места. По-малките рибки често се държат близо до брега. Лови се с тънки влакна и малки кукички. Малка и добре балансирана плувка.
Захранването е желателно. Захранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. В захранката може да се добави и кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей, ароматизатори. Използва се като стръв за хищници.
Малките бабушки - до 5-6 см, са любима храна на костура. На по-големи - 10-12 см, се лови бяла риба, а над тези размери се лови щука или сом. Бабушката е предпочитана и широко използвана стръв. Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката. Възможен е и монтаж на "Драшкович".
В днешно време това е една от най-разпространените риби у нас. В много язовири тя измести уклейката и е основен обект на риболов.
Още повече, че е по-едра от нея и има по-вкусно месо. При благоприятни условия може да достигне над килограм. Такива риби обаче са рекорди, обикновено се ловят стограмови бабушки. Риба над 300 грама вече е рядкост.
Едрата бабушка много прилича на мъздругата, а дребната - на червеноперка. Мъздругата обаче има скъсена глава и косо срязана уста, а през пролетта цветът й бие на метален. При това оцветяването на тялото и перките й е някак по-ярко. От червеноперката бабушката се отличава по по-плоското тяло, а цветът на гърба й е леко зеленикав. Основната разлика между двете риби е в устата - при бабушката тя е средно разположена, докато при червеноперката тя е подчертано горна.
Кулинария
Месото на бабушката е бяло. Консумира се предимно пържена, но няма да сбъркате, ако я приготвите и на фурна с повечко подправки. Няма добри вкусови качества и не е от ценните риби.
