БАТАК: Местна кулинария и културно-историческо наследство

Храната се превърна в съществен елемент от привлекателността на една туристическа дестинация. Гастрономията предлага нови възможности и ресурси в допълнение към генерирането на икономически ползи. Конкуренцията за привличане на посетители означава, че туристическите дестинации, особено дестинациите, които имат компонент на световното наследство, трябва да представят своя най-атрактивен имидж . Общата цел на това е икономическо подобрение. В този контекст е необходимо да се проучат нови начини за подобряване на туристическото посещение и разграничаване на дестинацията от други градове на световното наследство, тъй като имиджът на дестинацията се счита за основен елемент в крайната оценка на туристите за дестинацията и тяхното бъдещо поведение.

Впечатленията от една и съща туристическа дестинация са в зависимост от преживяванията, мислите и емоциите на посетителите. Имиджовият образ на дестинацията представлява знанията и вярванията на туриста за дадено място, докато афективният образ се отнася до чувствата на туриста и неговите емоционалните реакции.

Традиционната гастрономия е съществен елемент за икономическото развитие на някои градове, а културният туризъм е ключов елемент за икономическото и социално-културното развитие на някои местни общности. Гастрономическите изживявания в традиционните ресторанти в дадена дестинация могат да бъдат различен фактор за това дали туристите препоръчват посещение на град от световното наследство.

Кулинарният туризъм може да играе важна роля в опазването на местното наследство, като същевременно надгражда съществуващите туристически активи и стимулира иновациите. Чрез увеличаване на търсенето на местни храни и напитки от страна на посетителите, кулинарния туризъм допринася за дългосрочната устойчивост на местното селско стопанство, хранителни системи, общности и култура.

Богатото културно-историческо наследство и природните феномени са чудесни възможности за съчетаване на риболовния кулинарен и културен туризъм на територията на община Батак

• Параклис „Св. Богородица“

Намира се на 2,5 км южно от Батак в местността  „Латинска Св. Богородица” - на около половин час по черен път пеша. Разположен е ниско край коритото на „Карлъшка река”. През 2001 г. бяха направени археологически сондажни проучвания, които потвърдиха съществуването на средновековна базилика от периода ХІІІ – ХV в., но съществуват и сведения – подемен материал (керамика), както и конфигурацията на терена в посока южно от регистрираната базилика, за наличието на по-ранна църква от времето на античността и ранната византийска епоха. На това място е имало и тракийско светилище - ІV-ІІІ век пр.н.е. - ІІІ-ІV век.

Легенди говорят, че тази местност е свещена  още от времето на траките.

Там някъде извирала топла и лековита вода. Запомнено е от старите батачани, че на това място в началото на ХХ век имало големи бели “каменни корита”, за които се предполага, че са от римско време. На близо е имало селище - вероятно средновековен „Батак”. Край това място имало гробище и камъни с латински надписи, което гробище по късно батачани заличили и си направили ливади. Съществува предположение, че името на местността „Латинска Св. Богородица” е свързано с ІV кръстоносен поход и по-конкретно с дейността на солунския крал Бонифации Монфератски (1204-1207) и с времето, когато тези земи са били владение на деспот  Алекси Слав (1207-1230/3) . Той бил в договорни отношения с Латинската империя през първата половина на XIII век. Според преданието опожаряването и разрушаването на  църквата и старото селище от османските завоеватели е станало през ХV-ХVІ век.

Пак по сведения на батачанина Тоско Андреев Тошков в края на XIX в. Тодор Петров Самунев от Батак на няколко пъти сънувал, че копае на местността „Св. Богородица”. Както и жена, която му сочи точно мястото къде да се построи манастир. Споделил това с близките си и с батачаните братя Тодор и Димитър Коларови, които по това въздигали параклиса „Св. Никола”. Двамата го насочили към Пловдивския митрополит. Там той бил посъветван да направи малък, макар и от дърво параклис. Строежа не се забавил и с помощта на семейството и на свои съселяни параклиса, носещ името на някогашния манастир издигал се тук, бил построен и осветен на 14 август 1900 г. пред храмовия празник. За това свидетелства и до днес запазения ктиторски надпис над входа на параклиса.

През 2001 г. Никола Тодоров Самунев продължи традицията в рода Самуневи от Батак.

Сто години след построяването на параклиса той го обнови с нов иконостас. Със спомоществователството на Петър Лолугов от Батак е изписана патронната икона на Св. Богородица над входа от запад.

Както в миналото така и днес 15 август – Успение Богородично (Голяма Богородица) е един от най-почитаните християнски празници в Батак. Денят е и храмов празник на голямата църква в Батак. След празничната служба в храма всички се отправят към параклиса „Св. Богородица“. Там се служи водосвет, раздават се курбани за здраве и благоденствие. Баташките семейства посрещат много гости.

• Параклис „Св. Димитър Солунски“

Намира се на около 4 км източно от Батак, на един час по черен път пеша. На мястото е съществувал раннохристиянски храм, датиран в VI век. Сградата на параклиса е построена върху рушевините на стария храм. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище. По сведения на Тоско Тошков, съвременния параклис „Св. Димитър Солунски“ е направен  от батачаните Димитър Мерджанов, Андрея Тошков (негов баща), Васил Фикиин и Янко Киров Власев. И четиримата са участници в Първата световна война. Преживели ужасите на войната, всеки от тях си дава обещанието: “Ако Господ ме върне жив и здрав, ще възстановяваме манастиря Св. Димитър!“

• Параклис „Св. Никола“

Един от най-рано възстановените християнски паметници в Батак след Освобождението в долния край на селището до р. Стара река. При оглед на терена се потвърждава съществуването на по-стари зидове от храм, който е възникнал през късната античност и е продължил своето съществуване и през средните векове. В този край е било едно от четирите стари гробища на селището. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище.

Старият параклис се изгражда по инициатива на братята  Димитър и Тодор Коларови, семействата им и с доброволния труд на десетки батачани. Братята обикаляли по цяла България да събират волни пожертвования. И събрали доста средства с които съградили параклиса „Св. Никола“. Има сведения, че бил зографисан за освещаването си. Но когато пловдивският владика Харитон, който дошъл в Батак специално за освещаването, видял изрисувани, наред с каноничните икони, образите на четирима „баташки архангели“ - братята Тодор и Митю Коларови и двамата им другари Грую и Гълю, помагачи при изграждането, възмутен изкрещял: „О, чудо нечувано!“ Нахокал здраво местния свещеник и ядосан, потеглил за Пловдив без да освети параклиса. В последствие образите на баташките мъже с гугли и мустаци, червени пояси и забунчета били заличени. Параклисът, подреден по канон, бил осветен от свещеник Христо Манов в 1900 г.

• Историческата църква-костница "Св. Неделя"

Изградена е през 1813 година. Представлява масивна сграда от камък с много здрави врати. По това време християнското население в Османската империя нямало позволението да изгражда нови храмове, но според легендата, граждани на Батак успели да получат позволение за изграждане на малка църква от пловдивски паша. Трябвало обаче тя да бъде издигната за 3 месеца. Гражданите не само, че успели да построят храма в този срок, а и го направили само за 75 дни.  По време на Априлското въстание в града се случват трагични събития. Част от населението бива обсадено в църквата в продължение на 3 дни. В нея, за да се спасят от нападателите, 2 хиляди души, от които предимно жени и деца, се скриват, надявайки се, че никой няма да посегне на храма. За съжаление всичките хора са убити след превземането на църквата. Сградата е останала непокътната  до ден днешен и е превърната в музей. И днес дръвникът, костите на героите, следите от ятаганите и куршумите напомнят за онези страшни и величави дни.

• Историческият музей - Батак

Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта и се намира на 38-мо място. В него се съхраняват над 500 експоната от историята на града, сред които са знамето и черешовото топче от Априлското въстание. Музеят е създаден през 1956 година. Днес представлява културно- просветен център, отразяващ динамичните процеси и популяризиращ културно-историческото наследство на Община Батак като своеобразен, специфичен за общината интелектуален потенциал. Музеят има няколко отдела: Археология; Българските земи ХV-ХIХ век; Етнография; Нова и най-нова история.

• Балиновата къща

Балиновата къща в Батак е архитектурен и исторически паметник на културата. В нея е представена етнографска  експозиция, която е посветена на традиционната народна култура в града от края на деветнадесети век до 40-те години на двадесети век.

Язовир Батак

Намира се на около 3 километра от град Батак. Язовирът е много приятно място за почивка, туризъм и риболов. Гледките от всички страни са невероятни. Той е третият по големина в България. Приток е река Мътница. Площта на язовир Батак е 22 080 декара.

Родопите

Родопите се намира в Южна България, част от Рило-Родопския масив. Името на планината е с тракийски произход. До нас е достигнал мит за възникването на Родопите чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км. В Западните Родопи преобладава планински климат. Средната годишна температура на Източните Родопи е 12-13°С. Най-високият връх на Родопите е връх Голям Перелик - 2191 м. От планината извират реките Арда, Въча, Чепинска, Стара река, Върбица.